Община Генерал Тошево

Забележителности

„От тук започва България“
Разходка за пътелюбители 

 

Ще ви запознаем с най-интересните и забележителни места на територията на община Генерал Тошево. Добавяме тази своеобразна класация, защото бихме искали да ви разкажем за по-малко известните, но интересни места в родния ни край. Е, това не са дестинации, които ще откриете в „100-те национални обекта“, но са достатъчно любопитни и очарователни сами по себе си, за да попаднат в рубриката ни „От тук започва България“.

Скалните ниши в село Красен

Първата ни разходка ще ни отведе до една страхотна отбивка за пътелюбители. Тръгваме от град Генерал Тошево в северна посока и след около 21 км. влизаме в село Красен – там, където е събрана цялата символика на добруджанската душа. Днес обаче няма да си говорим за светът на Йордан Йовков, а ще се върнем хилядолетия назад във времето. Ще се разходим за скалните ниши в селото. Спираме се именно на тях за нашата първа туристическа обиколка, защото те са абсолютен феномен за Добруджа. Подобни ниши се срещат изключително в Източните Родопи, свързват се с траките и се датират в Ранната желязна епоха (XII–VI в. пр. Хр.) или най-общо в I хил. пр. Хр. Единственото намерено засега тракийско светилище със скални ниши в Добруджа обаче е точно това в село Красен.

Скалните ниши са разположени на около 100 метра в посока изток-югоизток от село Красен, върху десния бряг на Суходолието, извиращо от село Зограф, и на 20 метра западно от черния път свързващ селата Красен и Изворово. Самият комплекс представлява около 15 на брой трапецовидни, арковидни и правоъгълни ниши вдълбани във варовиковата скала.

Трапецовидните скално-изсечени ниши са сред най-характерните за територията на България древни скални изсичания, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на река Арда по средното ѝ течение и това на Харманлийска река. Трапецовидините ниши, както и скално-изсечените помещения в близкото миналото се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена от ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите са с височина до 80 cm и дълбочина 20 – 40 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализира над 1500 отделни единици към 2001 г; този брой нараства до 3000 през 2021 г., а действителният е 4200 единици и все още расте.

 

Несъмнено край скалите, върху които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-популярна е идеята, че комплексите от ниши са били грандиозни некрополи. В камерите са полагали керамични урни с праха на покойниците. Формата и обемът на нишите действително дават възможност вътре да са стояли глинени съдове. В някои се наблюдават вдлъбнатини за закрепване на някакви заоблени предмети. Почти всички ниши имат издаден напред горен край, предназначен да пази от дъждовната вода тяхното съдържание. Според някои учени в тези урни полагали праха на обикновените хора, докато в монументалните скални гробници погребвали аристократите. Друго мнение пък определя групите ниши като светилища на мъртвите. Всъщност то е разновидност на първото становище и не му противоречи. Интересно е, че наред с функционалните ниши има и символични, чиито камери не са достатъчно дълбоки, за да може да се сложи вътре керамичен съд.

 

Интересен е също така фактът, че скалните ниши били издълбавани така, че да устоят на атмосферните условия за дълъг период от време. Стените на скалните ниши са полирани, така че да не се задържа вода в грапавините, което би могло да ускори и улесни процесите на ерозия в скалите. Също така се наблюдава, че нишите били издълбавани под скална козирка. Там, където тя не била естествено налична, древните ни предци сами я издялвали.

За първи път скалните ниши в село Красен са открити през 2014 г. Тогава по сигнал на местни жители, екип на РИМ – Добрич посещава селото и хората показват странни вдлъбнатини във варовиковата скала. Малко по-късно, на 9 юли същата година започват археологически разкопки на обекта. В състава на екипа са включени научен сътрудник Александър Минчев от РИМ – Варна,  Йото Йотов – археолог при РИМ – Добрич, Цветелина Христова - директор на Историческия музей в град Генерал Тошево и 10 ученици от училищата в града – членове на Общински младежки съвет.

 

Предполага се, че скалните ниши в село Красен са от ранно-желязната епоха XII – VI век пр. Хр. и вероятно са използвани за полагане на тленни останки. По време на разкопките е открита и керамика, датирана от IX – X век сл. Хр., от Първото Българско царство. Повечето скални ниши са с правоъгълна форма и дъговидни отгоре, но има също само правоъгълни, трапецовидни и слабо елипсовидни. Почти всички са ориентирани на юг, а само една е на югозапад, което показва, че са били осветявани от слънцето почти през целия ден.

Източно и западно от нишите има данни за значително добиване на обработен камък от скалния масив. Има запазени ясни останки – легла на извадени вече каменни блокове, както и части (сегменти) от колони; само очертани с каменоделско шило или полуготови блокове от варовик, а също и почти напълно завършени, но още не отделени от скалата изделия. Това показва, че поне част от добиваните тук камъни са били използвани в крепостно строителство, а останалите – може би в градежа на частни и обществени сгради в региона – в самите крепости.

 

След приключването на археологическите разкопки скалните ниши стават все по-популярна дестинация, а интересът към тях расте с всеки изминал ден. Поради тази причина през 2022 г. беше обособена специална туристическа пътека до обекта. Теренът беше подравнен, като неговата дължина е близо 105 метра. Поставени бяха гнайсови плочи, а за обезопасяване на мястото беше монтиран дървен парапет. На няколко места край нишите са поставени и пейки за отдих. Има и обозначителни и информационни табели на български и английски език.

 

Село Красен отдавна е притегателно място за туристите. Масово обаче хората свързват добруджанското село с писателя Йордан Йовков и неговите страхотни произведения. Благодарение на скалните ниши, село Красен започва бавно да се превръща в атрактивен туристически обект за културно исторически и археологически туризъм. Трябва да се отбележи, че на мястото на днешното село е съществувало антично тракийско селище. От този период са открити ценни находки като керамика и каменни оброчни плочи. В началото на нашата ера римляните оценяват природните дадености на района и оформят малък селищен център. Най-впечатляващата находка от този период е уникалната статуетка от слонова кост, която представлява човешка ръка, държаща орех. Дължината й е едва 11 см, но подобно ювелирно изделие няма аналог на Балканския полуостров.

Скалните ниши в село Красен са едно красиво туристическо местенце на територията на община Генерал Тошево. Намират се в непосредствена близост до селото, с път стигащ до самите ниши и определено си заслужава да бъдат посетени! Паралелно с това могат да бъдат разгледани и много други забележителни места в района.

 

Язовир Дрян край село Красен

Оставаме в околностите на красивото село Красен и се отправяме на североизток, за да посетим единственият язовир на територията на нашата община – язовир Дрян.

За да стигнем до него трябва да изминем около 25 км. северно от град Генерал Тошево. Отново тръгваме към село Красен, но този път продължаваме към село Росен. Малко преди селцето вляво има указателна табела и отбивка за язовир Дрян. Разстоянието от отбивката до язовира е около 3.5 км., като пътят е асфалтиран и лесно проходим с лек автомобил.

През който и сезон да решим да посетим язовир Дрян, няма да сгрешим. Още когато хванем пътя, който води до водоема, започваме да усещаме лек полъх, чийто аромат опиянява сетивата и кара да почувстваме магията на тукашната природа. Склоновете от двете страни на пътя създават усещане за уют. Красиво е по всяко време на годината. И през хубавата раззеленена пролет и през късната златна есен.

В околностите на язовира има зони със запазено биоразнообразие. За любителите на пешеходния и велосипеден туризъм маршрутът до язовир Дрян е изключително приятен. Трасето е дълго няколко километра и е много добре маркирано с указателни табели. Според местните през месеците май, юни и юли тук е най-красиво. Сутрешното юнско слънце сякаш ни връща 100 години назад, в Йовковата Добруджа. Жълто-зелените краски и исполински орехови дървета са божествен декор за разходката назад в миналото, която ще ни докосне до традициите.

Когато пристигнем до язовира ни очаква великолепието на тукашната природа. На няколко места са изградени зони за отдих и укрития за наблюдение на птици. На брега на самия язовир има дървени беседки и места за барбекю. Присъствието на щедрата природа в Дрян се усеща навсякъде – от свежия въздух и живописната гледка до аромата на билки и бор или възможността да седнеш със стари приятели под шарена сянка. Районът е подходящ за излети, риболов и ловен туризъм. Това е едно изключително красиво място, истински зелен оазис сред безкрайните добруджански полета. По склоновете край пътя водещ към язовира през 2008 г. е извършено залесяване на над 500 декара общинска гора по проект спечелен от Община Генерал Тошево по програма САПАРД.

Всяка година на Еньовден край язовира се провежда големият Еньовски събор „Край язовир Дрян“. Целта на фолклорния форум е да представи местния фолклор, традиционната кухня и използването на билките в народната медицина.

Язовир Дрян е част от по-голям хидромелиоративен комплекс, който включва няколко други по-малки язовира в района. Площта на водното огледало на язовир Дрян е приблизително 135 783 кв. м., с максимален капацитет от 1 600 000 кубични метра (350 000 000 галона) вода. В най-широката си част язовирът достига до 279 метра, а в най-дългата – до 549 метра. Стената на язовира е земнонасипна конструкция с височина около 17 метра (56 фута) и дължина приблизително 290 метра (950 фута).

Язовирът може да се похвали със сравнително богато за Добруджа биоразнообразие. В него има следните видове риба: шаран, бял амур, сом, червеноперка и каракуда. От земноводните и влечугите там могат да бъдат забелязани блатни, шипобедрени и шипоопашати костенурки, смокове и водни змии. Според докладите на еколозите от бозайниците край язовира са наблюдавани добруджански хомяк, лалугер, пъстър и степен пор и дори вълци. Семейството на прилепите е представено от вида Подковонос на Мехели. Птиците, които гнездят край язовира са главно сивата чапла, щъркела, фазана и прелетните патици.

Категорично язовир Дрян може да бъде определен като едно от природните богатства на нашата община. Чистият въздух, красивата и дива природа, спокойствието, което витае в района могат да направят разходката ни изключителна приятна, а попаднем ли в този рай, със сигурност ще искаме да се върнем поне още веднъж. 

По стъпките на Йордан Йовков в село Красен

Приключваме с тайнствата на този район, посещавайки магнетичното село, в което преди години за кратко е живял и творил Йордан Йовков.

Село Красен се намира на около 21 км. северно от град Генерал Тошево. Историческите данни за селото сочат, че то е съществувало от дълбока древност. На мястото на днешното село е имало антично тракийско селище. От този период са открити ценни находки като керамика и каменни оброчни плочи. В началото на нашата ера римляните оценяват природните дадености на района и оформят малък селищен център. Най-впечатляващата находка от този период е уникалната статуетка от слонова кост, която представлява човешка ръка, държаща орех. Дължината й е едва 11 см, но подобно ювелирно изделие няма аналог на Балканския полуостров. Вече ви разказахме и за скалния венец в селото, в който са издълбани ниши с различни форми. Според археолозите е напълно възможно представители на племето беси, които са били заточени в Добруджа от римляните след овладяването на ниските източни части на Родопите, да са създали този загадъчен култов комплекс. В землището на Красен са открити и колони с рунически знаци.

Огромната си популярност обаче село Красен дължи на един от най-значимите български автори Йордан Йовков. Той е роден в Жеравна, но се премества със семейството си на североизток. В началото на XX век Йордан Йовков се цани за учител в добруджанските села, като престоят му в Красен е най-продължителен. Тук той обучава местните деца в последните пет години преди Балканската войни. Певецът на Добруджа не само е живял и учителствал, но и тук е написал едни от най-красивите си творби, които вълнуват и днес. Накъдето и да се обърнеш има места, свързани с героите на бележития писател или със самия него. Известно е, че той живее в малка стая в самото училище, където пише и първите си произведения. Творбата му „Овчарова жалба“ е създадена на маса с изглед към хълмовете над селското училище.

Днес сградата на старото класно училище, построена през 1865 г. все още съществува и е превърната в музей. Възстановени са кабинетът на Йордан Йовков и една от класните стаи. В нея са подредени портретите на неговите ученици. Запазени са черната дъска, мастилницата и перодръжката на големия разказвач. Местните са съхранили като реликва дънер от изсъхналия бряст, който писателят сам засадил при откриването на училището. В двора пред сградата пък има засадена брезичка от друг велик български автор – акад. Антон Дончев, където съвсем скоро беше открита и паметна плоча. Цялото това място задължително трябва да бъде посетено от всеки българин!

Музейната сбирка в село Красен е друга от атракциите, които туристите не трябва да подминават. Особено ако искат да се запознат със селският добруджански бит, с автентична покъщнина или пък с живота и местата свързани с паметта Йордан Йовков. Сбирката е открита през 1975 г. в чест на 95-та годишнина от рождението на Певеца на Добруджа. Отначало е замислена като етнографска експозиция, която да представя живота и бита на хората в селото. След това се разраства до сегашното и състояние, с няколко отделни зали. В сградата на музейната сбирка някога се е помещавал Съветът или Общината /администрацията/ на село Красен, а в подземията е имало арест където са намерени стари пранги. През 2015 година е извършен ремонт и реновиране на музейната сбирка и залите.

Смята се, че много от прототипите на Йовковите герои са местни хора. Те се събирали в построената през 1901 г. Филипова кръчма. Там на сладки приказки изливали житейските си неволи. Писателят обичал да сяда край тезгяха и да черпи с камъшени цигари селяните, в които е откривал прототипи на много от своите герои. Певецът на Добруджа ги записвал и разказвал след това в незабравимите си произведения. Именно във Филиповата кръчма протича действието на повестта „Жетварят“. Днес Филиповата кръчма е основно ремонтирана и предпочитано място за посещение. Усещането за допир до старите добруджански легенди не е за изпускане.

За Филиповата кръчма се казва, че е най-голямата светиня в Красен. Собственикът й Филип Сивков бил едър човек., добродушен и прочут с гостоприемството и щедростта си. Често помагал на бедните. Дарявал пари за училището. Умеел да разговаря с хората, да се шегува, да измисля интересни прякори. Смята се, че именно той е прототип в разказите „Жетварят“, „Женско сърце“, както и в романа „Чифликът край границата“. Построил кръчмата през 1901 г. Тя била прочута не само с хубавите си вина, но и с мезетата. В нея имало голям склад с богат асортимент от продукти. Филип Сивков купува първия патефон. Затова и кръчмата била винаги препълнена.

Храмът в селото е друго интересно място, което може да бъде посетено. Той е строен от 1860 до 1865 г. Опожарен е от турците, но е възстановен и открит на 22 май 1896 г., на празника на св. Николай Летний. Църквата е описана от Йордан Йовков в повестта „Жетварят“, романа „Приключенията на Гороломов“ и др.

В Красен работи малко вилно селище – къмпинг. Там, четири дървени къщички уютно са се сгушили между брезичките и са готови да приютят гости по всяко време. Всяко от бунгалата има по две спални, баня, тоалетна и хол. Общо 20 души могат да се подслонят едновременно както през лятото, така и през зимата. Чисти и спретнати стаите имат всички удобства дори за по-дълга почивка с телевизор, хладилник и печка. Заслон и барбекю  изградени допълнително могат да направят престоя  в бунгалата още по-хубав.

Местните обичат да казват, че знаят как да живеят добре и да се хранят хубаво. Разкриват, че местната кулинарна традиция до голяма степен е повлияна от характерния начин на живот на странстващите пастири. Ястията са прости за приготвяне, здравословни и съчетават различни вкусове. Някои стари баби все още могат да приготвят рязана чорба или трахана и добруджански бял боб със свински гърди и черен дроб. Всички тези кулинарни изкушения няма как да се впишат без пивко и гъсто вино. По дворовете и градините на хората още има от т. нар. сортове „диваци“, засадени от диви пръчки. Най-популярните са „Аржилян“, „Зайбер“ и „Умиа уно“.

Село Красен, Йовковото село Красен, е мистично и тайнствено място, което задължително трябва да бъде посетено поне веднъж в живота. Тук се вият пътища като змии, златеят узрели жита, изпъстрени с ален мак и синя метличина, а самотни брястове бдят като стражи над равнината. Тук уморените пътелюбители намират отмора на места, които са не просто на кръстопът, а на едно място, дето се пресичат много пътища...