„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

   Това са едни от популярните думи на най-великия син на Майка България, оставил светла диря в народната памет. Думи, които звучат толкова познато като рефрен днес и толкова непознато като смисъл, въпреки че имаме огромна нужда от тях. На 19 февруари (според други исторически сведения датата е 18 февруари) прекланяме глава и си спомняме за Васил Левски и живота му, преминал с мисъл за Родината и нейното освобождение.

   Град Генерал Тошево и обществеността също почетоха синът на България. С поклонение пред паметника на Апостола на свободата в Централния градски парк на Генерал Тошево беше отбелязана 152-та годишнина от гибелта му. Точно по обяд кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, общински съветници, служители от общинска администрация, представители на политически партии и движения, културни и образователни институции и признателни граждани и ученици положиха венци и цветя пред бюст-паметника на Васил Иванов Кунчев в градския парк. Всички присъстващи сведоха глава в знак на признателност и с минута мълчание отдадоха почит на Апостола.

   „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си“. Така пише Васил Левски в едно свое писмо до Панайот Хитов през април 1868 година. Тези пророчески думи се сбъдват години по-късно. Той печели за целия български народ, защото създадената от него революционна организация е основата, върху която избухва Априлското въстание през 1876 година. Но и губи себе си. Апостолът увисва на бесилото, издигнато в покрайнините на София, след като на 26 декември 1872 година е бил предаден и заловен от турската полиция до Къкринското ханче.

   Днес Васил Левски се е превърнал в икона за поколения българи и неоспорим национален герой и неговото име завинаги ще остане символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва.