С традиционно празнично шествие, започнало пред сградата на Историческия музей и завършило на централния площад до скулптурната композиция “Бялата лястовица”, град Генерал Тошево отбеляза честванията по повод 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. В празничния парад се включиха децата от трите детски градини в града, учениците от трите училища, абитуриентите от Випуск’2016, културните дейци от НЧ “Светлина – 1941”, служителите на Общинска администрация и много граждани. Родители, баби и дядовци с гордост наблюдаваха и снимаха своите деца, а някои от тях се пуснаха и сред манифестиращите. Така заедно в празничното събитие се оказаха представители на 3-4 поколения.

Както традицията повелява вече няколко години, тържеството започна с вдигане на националния флаг на Република България под звуците на химна на страната ни. Тази година Знаменната група, която вдигна националния трибагреник беше съставена от Елис Бюлентова от СОУ “Н. Вапцаров”, Любомир Буюклиев от ПГЗ “Тодор Рачински” и Стелияна Пламенова от СОУ “Хр. Смирненски”. Веднага след това поздравителни адреси към всички присъстващи поднесоха Маргарита Великова – началник на Отдел “Култура” и Валентин Димитров – кмет на Община Генерал Тошево.

Oфициално бяха обявени носителите на годишните награди “Почетен знак с лика на писателя Йордан Йовков”. Георги Балабанов – творец, журналист и общественик и Йордан Христов (посмъртно) – дългогодишен читалищен деятел и художествен ръководител на състави за художествено слово бяха наградени с почетните знаци от кмета на града Валентин Димитров.

Официалната част беше последвана от празнична програма, в която жителите на Генерал Тошево имаха възможността да се насладят на най-добрите изпълнения на децата от школите по изкуства към НЧ “Светлина – 1941” – град Генерал Тошево и Център за работа с деца.

По традиция в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в цяла България се провеждат празнични шествия и тържества. Празникът става официален през 1957 година, но отдаването на почит към делото на Кирил и Методий започва през далечната 1851 година, когато по инициатива на Найден Геров е проведена церемония в класното училище в Пловдив. От 1857 година празникът става традиционен за всички български училища.

Не са много народите, които имат празник на писмеността си. Не са много народите, които знаят историята на своите букви. Не са много и онези, които могат със самочувствие да кажат, че са прегърнали идеята за цяла една нова писменост така, че да поведат милиони. Съдбата на българските букви, на кирилицата, е особена. Българската писменост, на която стъпва новата азбука, е много по-стара и много по-магична. Свикнали сме да приемаме, че като народ сме водили войни за земя, идентичност и религия. И малко отчитаме кървавите и тежки битки за езика и буквите. Защото такива битки е имало.

Приемаме кирилицата като един спокоен, безоблачен и логичен резултат. Какъвто тя не е била. Както във всичко, и по отношение на писмеността враговете на България са искали да я подчинят. Ако народът ни не бе удържал битката за буквите си, днес те щяха да изглеждат по друг начин. Много по-чужди и далечни.

Българският дух обаче се е преборил да има нова писменост, която стъпва на старата. Преборил се е за приемственост. Затова е изключително важно да положим усилие светът да възприема историята на кирилицата, на която днес пишат над 300 млн. души, правилно. Днес, вероятно повече от всякога, в глобалния и мултикултурен свят, в който границите се размиват, това да пишем правилно и да уважаваме чистотата на езика си, за мнозина може би не изглежда като важна необходимост. Езикът обаче е жив организъм. Той живее собствен живот и мери промените си с хилядолетия, не с поколения. Затова българският език ще остане силен. Защото е прекалено древен и мощен, за да се подаде на мимолетни моди. Защото е част от нас и докато не губим себе си, ще пазим и него.