На днешния ден – 24-ти юни българският народен календар чества празника Еньовден. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.

Децата от Лятна академия “Патиланци” отбелязаха подобаващо празника. Малчуганите пресъздадоха автентичните обичаи, свързани с Еньовден, а ученици от Център за работа с деца – Генерал Тошево поздравиха най-малките с традиционни фолклорни български песни. Празникът приключи с традиционното минаване за здраве под Еньовския венец, в който по традиция трябва да бъдат вплетени 77 билки, набрани рано сутринта и завързани с червен конец.